Систематизация versus Конкретизация

Моралната дилема, да ама не. Това си е пак, както винаги сблъсък на две напълно несъвместими едно с друго явления. За какво става въпрос все пак обаче:

Добър приятел ми се обажда, че е аварирал с личното си превозно средство на 5 минути от нас (Студентски София). Действието се развива в 17.55 часа. В 18.30 имам лекция при преподавател известен с маниакалното си отношение спрямо точността на започване на занятията му.
В Главата ми протече горе долу следния процес: Да отсвиря добрия си приятел, който ми е вършил услуги, от Смолян е и поне из между общите ни познати аз съм единствения с лично мпс в района, седи с развалена кола на сред натоварено Софийско шосе и да си гарантирам отиването на лекция на време или да му окажа съдействие. Всъщност тук колебание нямаше. Дори не намирам за необходимо да обяснявам защо предпочетох втората опция. Може би все пак си заслужава да се отбележи, че по принцип намирам алтруизма за форма на патологична олигофрения и не съм способен на реална саможертва за никой друг освен може би евентуалното ми поколение, но това е тема на друг разговор.
Да сега вече се чувствам длъжен малко или много да обясня защо в крайна сметка отидох да помогна.
Първо човека е супер пич, всъщност той е до толкова пич, че дори и да му бях отказал с легитимното обяснение за лекцията не би ми направил проблем или поне не би изказал негодуванието си гласно или чрез друг начин на изразяване(Всеки и под всеки разбира се разбирам >аз< би се ядосал ако някой ме остави с .!. ми в ръка на средата на не родния ми град и развален автомобил). Второ което допълнително допринася, е факта че по принцип лекциите по хуманитарните науки (Международни Отношения в случая и в частност лекция по Международни Спорове и Конфликти, има малко ирония да) не се славят с това да бъдат жизненоважни при каквато и да е било реална или дори теоритична ситуация, един вид където с тях, там и без тях (приемете това твърдение на доверие или на мен или на останалите 299 човека от потока които са сигурни в същото нещо). Трето, все пак имах 35 минути. По принцип за ситуация като тази е трудно да се прецени колко време би отнела, тъй че пак можеше да стигна така или иначе на време за лекцията. Дългата история кратка- стигнах с 7 минути закъснение, бях разбира се изгонен с думите "Благодаря ви за интереса, довиждане" Това беше буквално целия "диалог" след моето влизане в залата. Имах грандиозния план да се опитам да обясня какво точно се е случило, но след като си припомних предишни случаи подобни на моя и личностните характеристики на конкретния преподавател- отмъстителен дърт педераст, се въздържах. И сега навлизаме в същността на тоя текст или ако трябва да копи/пейстна заглавието: Систематизация versus Конкретизация Каква е аргументацията на въпросния преподавател за конкретният му модел на поведение: 1: Законите са създадени за да се спазват. Предварително всеки един от нас е информиран, че лекциите му започват в 18.30 и че закъснения не се толерират. 2: При евентуално позволение за един човек да влезе това ще: А) Наруши мисловния му процес- влоши качеството на лекцията- накърни интересите на целия поток. (Това по принцип си е що-годе валиден аргумент, не се опитвам да се ебавам, а чисто и просто го излагам(аргумента)) Б) Прекъсне/затрудни работата на определена бройка хора от потока, докато въпросния влязъл човек се настани В) Създаде прецедент за бъдещи подобни ситуации от типа: За него може за мен не. Всичко това е систематизацията в действие. Документирания не подлежащ на промяна или изключения модел на поведение при дадена ситуация целящ доказаното облагодетелстването на огромната част от масата върху която се прилага, направо да си го наречем закон. Моята аргументация: (И тук е много важно да отбележа, че това всъщност дори не е опит за спор, аз по подразбиране признавам, че преподавателя е по принцип прав, но това не ми пречи да бъда огнетен от това колко малоумно свърталище на глупаци е тоя свят... или това или нещо в тоя дух) Ами в общи линии цялата първа половина на текста. Ако все пак не сте разбрали: (Тук преглъщам малко пърченце повръщано надигнало се в хранопровода ми по повод клишето което съм на път да изрека) Вътрешният ми >Морален Компас< (наистина, просто не можах да измисля по-добър начин да го кажа, нищо че и от понятието морал като цяло предимно ми се сере) посочи посока на това да ида и да помогна. Един вид конкретната ситуация което ме принуди да вляза в конфронтация с закона. Сега малко произволен текст целящ поне от части пак да ви върне към нещото което едвам едвам се опитвам да кажа. Как така съм извършил нещо което няма кой да ме убеди, че не е трябвало да извърша, и в същото време бивам санкциониран за него и знам, че човека който ме санкционира сам за себе си също е неопровержимо прав? Какво е това по дяволите? Как се гради общество върху подобни основи... От моята конкретна гледна точка аз съм прав, от глобалната принципна гледна точка той е прав и понеже неговата в обществената йерархия е по-отвърдена (не само защото той е преподавател, аз студент, той представител на голямо сдружение, аз сам човек, а както вече казах >по принцип< това е общоприетото доминантно нещо) аз го духам(моята буквално отпада или най-най-точно казано, бива пренебрегната в името на общото) от цялата работа, ама това не ме прави по малко прав за себе си, но аз трябва някак си да преглътна личната си правота. Нещо на което не съм способен. А може би се очаква в съвременното общество?

До тук трябваше да свърши този текст, а сега малко неща които за нищо не стават, но сърце не ми даде да ги изтрия:

Моето е само показателен случай на сблъсък между тези две величини: общите правила за всички и индивидуалните ситуации. Или да го перифразираме. Как така правилата са за всички, създадени от всички и одобрени от всички, а изведнъж тоя конкретен човек "всички" го няма никъде наоколо, а си само ти и то бая преебан и неспособен да се защитиш. Това излезе много хипарско, ама на моменти подобни неща не ми дават да заспя. Сериозно ме дразнят такива груби противоречия които ежедневно биват направо пренебрегвани, а когато попиташ някой или те обявява за глупак или ти избълва една кофа клишета които не разбира.

Естествено, аз продължавам да си мисля, че въпросният преподавател е дърт педераст, макар че наистина не е дори и на половина толкова тъп колкото ми се иска, дори напротив.
За да не изглеждам голословен ето и защо го мисля:
Лекцията му изобщо не е толкова важна колкото си мисли, той изобщо не е толкова важен колкото си мисли (Тия неща пак подозрително много приличат на голословия понеже просто няма авторитет който да потвърди дали е така или не и за ваше огромно съжаление Вие, ще трябва сами да си прецените кое как е).
Толкова строго и регламентирано поведение НЕ е оправдано. Две отсъствия от петнадесет възможни лекции. Този конкретен случай закъснях с 7 минути за лекция с времетраене час и тридесет минути това е по-малко от 1/9 от цялото и времетраене. Тоест ако бях допуснат да вляза щях да абсобрирам около 90% от материала който съм пропуснал сега. Това за преченето на него и колегите в реалността са пълни глупости. Залата е огромна и удобна и ако самият той не правеше такъв мега проблем от нищо само за да се направи на интересен и да компенсира за миниатюрния си пенис половината от колегите никога нямаше да разберат, че съм влязъл, а и дори да разберат на тях по принцип не им дреме. Лекцията на пук на това, че въпросният преподавател като човек е абсолютния боклук е интересна и повечето колеги така или иначе биха идвали на време и без тези глупости за 18.30.00. Дори и 10тима човека да закъснеят, това НЕ би създало проблем. Това го показва реалността на чакайте да видим, почти всяка друга лекция... Ако чак толкова държеше никой да не влиза след 18.00.00 щеше да заключва вратата. Факта че не го прави сочи, че си търси повод да си упражнява върху някой малкото власт до която се е докопал в тоя живот. Две отсъствия, еми ето сега за 7 минути получих едно цяло, другия път ще закъснея по някаква друга адекватна причина, после ще се разболея и сега някой да ми обясни с какво точно съм се провинил, че да нямам право да правя изпит!?