Говоренето е Излишно

Много мразя да говоря. Страшно е тъпо. В 50% от ситуациите изобщо не мога да вербализирам акуратно това което мисля, а в останалите 50% когато в действителност успея, ответната страна се проваля в това правилно да възприеме изказаното.

Една от скорошните ми, да не кажа направо днешна, теории по този въпрос е, че говоренето по принцип е доста ограничен начин за обмяна на информация (в общия смисъл, за конкретна информация е горе долу оптималното средство и то май и за друго не става). Ако трябва да бъда образен, а аз направо го намирам за наложително, да си говориш с друг човек за каквото и да е било друго освен за това да как да построиш совалка, би било еквивалент на това да се опитваш да гледаш High Definition 1920x1080 порно през модем закачен към аналогова телефонна централа- Не чак толкова скъпо, но за сметка на това умопомрачително непрактично и крайно изнервящо.

Съвсем съм сериозен като казвам следното:
Една моя мисъл по принцип в главата ми се заражда от 3 до 5 секунди след като ми се е наложило нейното съществуване.(понякога и по-бързо в зависимост от възприеманата комплексност на събитието) След още 10 минути имам напълно изкристализирала идея по дадения въпрос която е, ако не перфектна то много близо до това. Смисъл адски е комплексна. Покрива дадения аспект от всички възможни нива и ъгли. Измислено е всичко което би могло да даде отражение върху дадената ситуация и даже нещата които биха могли да повлияят на нещата които биха могли да повлияят.
Проблемите са следните. Подобно колосално разсъждение дори и в моята глава едвам съществува по час, час и половина, ако разбира се не е по особено жизненоважен проблем, каквито в реалността се срещат сравнително рядко. После определени аспекти от него започват да заглъхват или биват компресирани чрез генерализация или опростявани. Смисъл в идеалния вид, аз дори имам чувството, че не мисля с конкретни думи, а с картини и усещания в някаква дива и колосална взаимносвързана верига. Тези неща никога не се губят те са си винаги из главата ми и като цяло при повтаряща се ситуация, всеки път мога да ги извеждам едни и същи, но всеки път ги вербализирам относително различно дори и за себе си. И този етап с вербализацията идва едва когато сметна, че имам нуждата да ги представя пред някой различен от себе си. Обикновено генерирам точните думи и изречения които трябва да бъдат казани за да бъда разбран на 100% (тоест информацията ми да бъде предадена точно така както се е създала в главата ми) Проблема е обаче, че най-краткото нещо което бих желал да кажа е от порядъка на минимум 50тина печатни страници (25 листа) формат A4. И тук идват физическите ограничения.

Първо понякога самият език на който говоря не е достатъчно точен и това не е защото речника ми е беден, тъй де той може и да е, но не това е проблема. Проблема е че думите не винаги имат точното значение което искам да им предам и трябва, след като съм изказал най-близката дума до това което ми се иска, да ги пояснявам с още 10тина.

Второ много от думите които ползваме са генерализирани понятия които не винаги съдържат точния сбор на нещата които аз искам да кажа и съответно трябва вместо тях да обяснявам това което искам да кажа с много други думи което от страни погледнато изглежда странно. Примерно "морал" е супер празното понятие, което не значи нищо и всяка употреба на конкретната дума около мен кара лицето ми да се смачка в гротеска гримаса представляваща физическото отражение на факта, че едвам се сдържам да не повърна грубо. Просто ме дразни как може да се каже нещо без всъщност да се каже нищо конкретно. И после да се очаква твоето мнение по въпроса, сякаш знаеш за какво става въпрос. Но това като цяло е козметичен проблем.

Третото нещо е чисто физическата скорост на говорене. Не знам колко е моята, но е бая и пак не ми е достатъчно. Макар че, като цяло целенасочено си налагам да говоря бавно, няма да пояснявам защо... Факта е, че понякога наистина забравям какво искам да кажа, защото просто искам да кажа ужасно много, но през устата си успявам да избълвам само толкова. Това важи в пълна сила и за писмената реч. Тя има предимството да не се осъществява в реално време. Тоест може да се коригира и преосмисля в процеса на създаване, но пак физическото създаване на текста е бавен процес в който се губи голяма част от това което е съществувало в първичната мисъл. + Тук е момента да отбележа някои доста важни принципни положения относно вербалната и писмената комуникация:

Писмената комуникация има потенциала да е много по-добре формулирана от вербалната. Тъй като автора е имал време да я редактира. За това и много прости неща могат да бъдат накарани да изглеждат особено интелигентно като се разпишат. Добър писател би могъл да е изключително акуратен и влиятелен в това което казва чрез текста си.

Вербалната комуникация обаче, когато се състои на живо, пренася много повече данни. Макар и около 50% по не контролеруеми или трудно подлежащи на контрол канали. Интонация на говора, жестове, мимики, поведение, цвят на кожата, очите, изпотяване, мирис. Жалко е че много малко от тези неща се осъзнават, но факта е че всички те дават реално отражение на конкретната комуникация. Двама човека могат да ви кажат напълно единтично нещо и вие да го възприемете по два съвсем различни начина в зависимост от разликите между тези два индивида. Разбира се роля играе и цялостната обстановка в която ви се казва, предварителните ви знания/впечатления за тях и т.н.

След като изяснихме някои принципни разкази между писмения и говоримият текст, което изобщо не знам защо точно се състоя, да си довърша мисълта за това защо се дразня като говоря.

Ами просто изключително рядко успявам да кажа точно това което искам и после ме е яд. Примерно ако започна спор с един мой преподавател би ми се искало да кажа: "Вие сте интелигентен, но не удоволетворен от положението ви в обществената йерархия към момента. Нуждаете се да задоволявате съответно възникналия комплекс, чрез системно преекспониране на не до там документираното ви интелектуално превъзходство над подопечните ви студенти, които са в неизгодно положение спрямо вас поради очевидното ви превъзходство, що се отнася до степента на познаване на материята върху която протичат повечето спорове" Но тъй като подобно нещо е почти невъзможно да бъде вербализирано точно в тоя вид при една обстановка предполагаща никак не малко напрежение, най-близкото нещо което бих могъл да употребя към момента би било "Еби си майката, ве педал" което както и сами се сещате ще предизвика значително количество не оправдан гняв и множество негативни последици спрямо мен. Точно за това си и налагам да мълча. А не ми харесва когато ми се налага да не казвам това което искам. Другото нещо, е че според мен в ситуации като тази изобщо вербалния подход не е особено подходящ, тъй като човек като си навие нещо и като цяло каквото и да му се говори той си знае неговото. Най-добре бих се изразил с десен прав в лицево челюстната област, което ще му даде доста точна представа за това къде се намира в социалната йерархия и ще преизкове като цяло представата му за време, пространство и реалност, което пък ще му даде възможност наново да се интегрира в обществото като пълноценен негов представител. За съжаление по някаква не обяснима за мен причина този начин на комуникация между двама възрастни индивида от мъжки пол е отмряла през хода на човешката история.

Сега да направим едно обобщение. Когато говорите си губите времето. Първо вие почти не знаете какво казвате или то няма нищо общо с това което в действителност искте да кажете, второ човека на който го говорите разбира нещо съвсем различно. Това се отнася за относително сериозните разговори в социалната сфера. От така наречените "злободневни" разговори така или иначе няма смисъл, щото на никой не му пука с кой е преспала Спаска от втория етаж (освен ако разбира се и на вас не ви се иска). Най-смисленото нещо за което можете да си говорите както вече казах е това как да си построите совалка. Просто в разговори от подобно естество се говори с съвсем ясни и в много от случаите физически осезаеми понятия. Например дай ми ключ номер 10 (веднага се разбира, че се иска парче метал със съответната форма) и ми изчисли силата (наложи дадените цифри в формулата за случая, да се направя на умен F=m.a) и т.н.

До сега единствения начин който съм открил за извършване на комуникация без да ми е страшно тъпо е да се напуша като идиот.