Мадамите (английски, sorry)

Значи разхождайки се из интернт попаднах на този пост:

Някви неща, някви неща, някви неща... First paper comes around, a book review, three pages, easy as pie. I get it back made a B. I can take that. He tells us that this paper was set up for everyone to make a D because he doesn't expect us to know how to properly write a paper. So I think to myself cool, I'm ahead of the game here, this class should be a breeze. Second paper comes around, a 8-9 page paper on how religion affected social development of early America. I get the paper back I make an A on it. Awesome, I'm having my way with this class.

Here is where I start to get annoyed with this class. I am obviously doing well. I'm skipping some classes to do flying lessons since I'm a professional pilot major and I am doing well in the class. If I can miss classes and still do well in the class who cares if I miss? I mean he still gets paid whether I am there or not, and it is my tuition that is paying his salary so if I don't want to go to a class here or there I shouldn't get penalized for it. So earlier this week he tells us that if we want to know what we are making in the class we can come up and he will tell us. So I go up just to confirm that I'm making what I believe I am. I stand in line and wait my turn, when I get up to him I tell him my last name. He starts out with "well here is your problem..." Huh? I'm making great grades, what problem could there possibly be? "You have missed 5 days that I took an attendance grade, and I am counting attendance as a test grade to help those that are doing poorly in the class, your test grades are very good but your attendance grade is pulling you down to a C." WTF, a C because I have missed a few days, yet I still make amazing grades, and participate in class when I am present? Okay I can take it, I happened to miss classes that he took attendance grades, but he is giving us and extra credit paper that should help offset that. Shitty luck on my part but story of my life, I can deal. So here is where my blood starts to boil. As I am walking back to my seat I hear him tell the chick behind me what her grade is, an A...

So lets talk about this chick. I know for a fact that she made a D on both papers. She openly complained about her grade on both in the middle of class. She is there every time I am so I am assuming that she has perfect attendance, whoo hoo she needs the help obviously. She participates in class every day, but the shit that comes out of her mouth is the most incoherent dribble that I have ever heard in my life. This chick looks like she is roughly 26ish and my five year old niece is more intelligent than she is. For example this week alone here are two of her quotes:

• "Slaves couldn't be educated because they spoke African and didn't know English so they couldn't understand the teachers."

African? Really? I mean really? Do you not know that people that live in Africa speak many different languages and dialects? I couldn't help myself on this one I laughed pretty hard out loud.

• "Do people who live on Indian Reservations still live like they did, ya know, back in the old days in teepees and stuff?"

I had no words for this one, this was one of the few times where I have actually face palmed.

So lets look more into this chick. She is attractive, I will give her that. She wears extremely low cut shirts to class every day, and she sits in the front row right in front of the teacher, and leans forward the whole class to look at the powerpoint presentation. Also, she arrives early to class every day to flirt with the teacher and make small talk about "life." This chick is a joke. It really pisses me off that some women use a weakness of men to their own advantage. This chick is clearly one of the ones that the professor was trying to weed out by his stipulations on the papers, however simply for the fact that she has tits and basically shoves them in his face all during class she gets a grade that she doesn't deserve because he is a horny old man.

So now to the lack of desire. I have a paper that is due before noon today, it is currently 4:13, and I have no desire what so ever to write this because I know even though I am going to make a great grade on it and it MIGHT pull my grade up to a B, the dumb bitch is going to make a D or a F on it and still maintain her A.

TL : DR Version:

• Universities and Colleges need to have a universal set of gen. ed. requirements.
• Students should not be penalized for missing classes that they are paying for, the work should speak for itself, if you miss and still do good work w/e, however if you miss and your work is sub-par it should make you want to attend class.
• My teacher is a horny old man.
• Dumb chick needs to receive the grade she earns.

(Надявам се на оригиналния автор не му дреме изобщо за това, че му ползвам поста)

Ето моя отговор:

Well it might be a bit off topic, but i am pretty sure that have i been a chick with my own mind i would have had about ten slaves in my stable by now.

I mean i am currently guy, about 6.3 feets in height and 220 pounds in weight. I can pretty much beat the crap out of almost every average person around me and make them do what i want, but that will obviosly lead to jail and afroamerican penises, both stuff i hardly doubt i'd like.
If i was the female equivalent of myself, meaning how i consider myself strong above the average, in chick form i assume i would have been beautifull above the average. I could enslave at least 50% of the people around me in a way that will make them thank me instead of going law suit on me or planing to stab me to death in my sleep. A lustfull smile, touch on the shoulder and on the top 3 slaves plain old sex, and they will all willingly do what i want.
I mean i know this for a fact considering how i myself have been a victum of such behaviour. Well me and my penis both were lied. Going to, a sea side concert, listening to bands i can barely stand, spenind half a month worth of salary in three days for touches and pretty smiles. The worst part is i knew exactly how it would all go right of the start and still being the looser that i am i went for it. Fuck hope, fuck pretty chicks (and not the good give em an orgams way). Why should i waste significant amouth of time and effort for something i can take with a half assed slap in the face and one forcefull bendover. Ah yes i remembered why. That jail thingie. And yet the chicks are all allowed to use their tits and eyes and legs and everything on me. If i try to resist i would not only look but might in fact become gay, if i don`t i get jerked around and left with my thumb up my ass which is almost the same as being gay.

Screw civilisation. I want back in the caves. I mean the women probably looked like half shaved monkeys back than, but at least you could smack em on the head and have your way with em at will.

And while i am at it i might at least say something on topic. That teacher of yours is probably not getting any. He`s getting all the signs, it might even appears as he is, but he is not. All he gets is self hatred and masturbation (excluding the possibility he already has old and worn out woman). The poor guy went against all his priciples and wrote the obviosly stupid c*nt an A, for nothing. If he has at least some manliness left in him at the end he will pull some random reason out of his ass to screw her severly as in not passing the whole year for example. To be honest he probably won`t thou. I also happen to know this for a fact. And in the slight possibility that he do, she will probably go all sexual harasment on him, and half the girls in the group will start "rembering" how he looked em in a weird way, and talk to them in questionable way. This is yet another weapon in the overwhealming arsenal of the modern society female`s wardrobe. I mean it has always been every man for himself. But this have never applied for females. They have the ability to actually give a fuck how the chick next by feels like, or at least they can convince themselfs they do. Women can sympathize with eachother causes regardless of how completly retarted they are in a way so deep that for a guy it would have been considered gay and laughted at + a dude is normaly incapable of giving that much of a fuck anyway. With the risk of repeating myself FUCK PRETTY CHICKS.

Говоренето е Излишно

Много мразя да говоря. Страшно е тъпо. В 50% от ситуациите изобщо не мога да вербализирам акуратно това което мисля, а в останалите 50% когато в действителност успея, ответната страна се проваля в това правилно да възприеме изказаното.

Една от скорошните ми, да не кажа направо днешна, теории по този въпрос е, че говоренето по принцип е доста ограничен начин за обмяна на информация (в общия смисъл, за конкретна информация е горе долу оптималното средство и то май и за друго не става). Ако трябва да бъда образен, а аз направо го намирам за наложително, да си говориш с друг човек за каквото и да е било друго освен за това да как да построиш совалка, би било еквивалент на това да се опитваш да гледаш High Definition 1920x1080 порно през модем закачен към аналогова телефонна централа- Не чак толкова скъпо, но за сметка на това умопомрачително непрактично и крайно изнервящо.

Съвсем съм сериозен като казвам следното:
Една моя мисъл по принцип в главата ми се заражда от 3 до 5 секунди след като ми се е наложило нейното съществуване.(понякога и по-бързо в зависимост от възприеманата комплексност на събитието) След още 10 минути имам напълно изкристализирала идея по дадения въпрос която е, ако не перфектна то много близо до това. Смисъл адски е комплексна. Покрива дадения аспект от всички възможни нива и ъгли. Измислено е всичко което би могло да даде отражение върху дадената ситуация и даже нещата които биха могли да повлияят на нещата които биха могли да повлияят.
Проблемите са следните. Подобно колосално разсъждение дори и в моята глава едвам съществува по час, час и половина, ако разбира се не е по особено жизненоважен проблем, каквито в реалността се срещат сравнително рядко. После определени аспекти от него започват да заглъхват или биват компресирани чрез генерализация или опростявани. Смисъл в идеалния вид, аз дори имам чувството, че не мисля с конкретни думи, а с картини и усещания в някаква дива и колосална взаимносвързана верига. Тези неща никога не се губят те са си винаги из главата ми и като цяло при повтаряща се ситуация, всеки път мога да ги извеждам едни и същи, но всеки път ги вербализирам относително различно дори и за себе си. И този етап с вербализацията идва едва когато сметна, че имам нуждата да ги представя пред някой различен от себе си. Обикновено генерирам точните думи и изречения които трябва да бъдат казани за да бъда разбран на 100% (тоест информацията ми да бъде предадена точно така както се е създала в главата ми) Проблема е обаче, че най-краткото нещо което бих желал да кажа е от порядъка на минимум 50тина печатни страници (25 листа) формат A4. И тук идват физическите ограничения.

Първо понякога самият език на който говоря не е достатъчно точен и това не е защото речника ми е беден, тъй де той може и да е, но не това е проблема. Проблема е че думите не винаги имат точното значение което искам да им предам и трябва, след като съм изказал най-близката дума до това което ми се иска, да ги пояснявам с още 10тина.

Второ много от думите които ползваме са генерализирани понятия които не винаги съдържат точния сбор на нещата които аз искам да кажа и съответно трябва вместо тях да обяснявам това което искам да кажа с много други думи което от страни погледнато изглежда странно. Примерно "морал" е супер празното понятие, което не значи нищо и всяка употреба на конкретната дума около мен кара лицето ми да се смачка в гротеска гримаса представляваща физическото отражение на факта, че едвам се сдържам да не повърна грубо. Просто ме дразни как може да се каже нещо без всъщност да се каже нищо конкретно. И после да се очаква твоето мнение по въпроса, сякаш знаеш за какво става въпрос. Но това като цяло е козметичен проблем.

Третото нещо е чисто физическата скорост на говорене. Не знам колко е моята, но е бая и пак не ми е достатъчно. Макар че, като цяло целенасочено си налагам да говоря бавно, няма да пояснявам защо... Факта е, че понякога наистина забравям какво искам да кажа, защото просто искам да кажа ужасно много, но през устата си успявам да избълвам само толкова. Това важи в пълна сила и за писмената реч. Тя има предимството да не се осъществява в реално време. Тоест може да се коригира и преосмисля в процеса на създаване, но пак физическото създаване на текста е бавен процес в който се губи голяма част от това което е съществувало в първичната мисъл. + Тук е момента да отбележа някои доста важни принципни положения относно вербалната и писмената комуникация:

Писмената комуникация има потенциала да е много по-добре формулирана от вербалната. Тъй като автора е имал време да я редактира. За това и много прости неща могат да бъдат накарани да изглеждат особено интелигентно като се разпишат. Добър писател би могъл да е изключително акуратен и влиятелен в това което казва чрез текста си.

Вербалната комуникация обаче, когато се състои на живо, пренася много повече данни. Макар и около 50% по не контролеруеми или трудно подлежащи на контрол канали. Интонация на говора, жестове, мимики, поведение, цвят на кожата, очите, изпотяване, мирис. Жалко е че много малко от тези неща се осъзнават, но факта е че всички те дават реално отражение на конкретната комуникация. Двама човека могат да ви кажат напълно единтично нещо и вие да го възприемете по два съвсем различни начина в зависимост от разликите между тези два индивида. Разбира се роля играе и цялостната обстановка в която ви се казва, предварителните ви знания/впечатления за тях и т.н.

След като изяснихме някои принципни разкази между писмения и говоримият текст, което изобщо не знам защо точно се състоя, да си довърша мисълта за това защо се дразня като говоря.

Ами просто изключително рядко успявам да кажа точно това което искам и после ме е яд. Примерно ако започна спор с един мой преподавател би ми се искало да кажа: "Вие сте интелигентен, но не удоволетворен от положението ви в обществената йерархия към момента. Нуждаете се да задоволявате съответно възникналия комплекс, чрез системно преекспониране на не до там документираното ви интелектуално превъзходство над подопечните ви студенти, които са в неизгодно положение спрямо вас поради очевидното ви превъзходство, що се отнася до степента на познаване на материята върху която протичат повечето спорове" Но тъй като подобно нещо е почти невъзможно да бъде вербализирано точно в тоя вид при една обстановка предполагаща никак не малко напрежение, най-близкото нещо което бих могъл да употребя към момента би било "Еби си майката, ве педал" което както и сами се сещате ще предизвика значително количество не оправдан гняв и множество негативни последици спрямо мен. Точно за това си и налагам да мълча. А не ми харесва когато ми се налага да не казвам това което искам. Другото нещо, е че според мен в ситуации като тази изобщо вербалния подход не е особено подходящ, тъй като човек като си навие нещо и като цяло каквото и да му се говори той си знае неговото. Най-добре бих се изразил с десен прав в лицево челюстната област, което ще му даде доста точна представа за това къде се намира в социалната йерархия и ще преизкове като цяло представата му за време, пространство и реалност, което пък ще му даде възможност наново да се интегрира в обществото като пълноценен негов представител. За съжаление по някаква не обяснима за мен причина този начин на комуникация между двама възрастни индивида от мъжки пол е отмряла през хода на човешката история.

Сега да направим едно обобщение. Когато говорите си губите времето. Първо вие почти не знаете какво казвате или то няма нищо общо с това което в действителност искте да кажете, второ човека на който го говорите разбира нещо съвсем различно. Това се отнася за относително сериозните разговори в социалната сфера. От така наречените "злободневни" разговори така или иначе няма смисъл, щото на никой не му пука с кой е преспала Спаска от втория етаж (освен ако разбира се и на вас не ви се иска). Най-смисленото нещо за което можете да си говорите както вече казах е това как да си построите совалка. Просто в разговори от подобно естество се говори с съвсем ясни и в много от случаите физически осезаеми понятия. Например дай ми ключ номер 10 (веднага се разбира, че се иска парче метал със съответната форма) и ми изчисли силата (наложи дадените цифри в формулата за случая, да се направя на умен F=m.a) и т.н.

До сега единствения начин който съм открил за извършване на комуникация без да ми е страшно тъпо е да се напуша като идиот.

Систематизация versus Конкретизация

Моралната дилема, да ама не. Това си е пак, както винаги сблъсък на две напълно несъвместими едно с друго явления. За какво става въпрос все пак обаче:

Добър приятел ми се обажда, че е аварирал с личното си превозно средство на 5 минути от нас (Студентски София). Действието се развива в 17.55 часа. В 18.30 имам лекция при преподавател известен с маниакалното си отношение спрямо точността на започване на занятията му.
В Главата ми протече горе долу следния процес: Да отсвиря добрия си приятел, който ми е вършил услуги, от Смолян е и поне из между общите ни познати аз съм единствения с лично мпс в района, седи с развалена кола на сред натоварено Софийско шосе и да си гарантирам отиването на лекция на време или да му окажа съдействие. Всъщност тук колебание нямаше. Дори не намирам за необходимо да обяснявам защо предпочетох втората опция. Може би все пак си заслужава да се отбележи, че по принцип намирам алтруизма за форма на патологична олигофрения и не съм способен на реална саможертва за никой друг освен може би евентуалното ми поколение, но това е тема на друг разговор.
Да сега вече се чувствам длъжен малко или много да обясня защо в крайна сметка отидох да помогна.
Първо човека е супер пич, всъщност той е до толкова пич, че дори и да му бях отказал с легитимното обяснение за лекцията не би ми направил проблем или поне не би изказал негодуванието си гласно или чрез друг начин на изразяване(Всеки и под всеки разбира се разбирам >аз< би се ядосал ако някой ме остави с .!. ми в ръка на средата на не родния ми град и развален автомобил). Второ което допълнително допринася, е факта че по принцип лекциите по хуманитарните науки (Международни Отношения в случая и в частност лекция по Международни Спорове и Конфликти, има малко ирония да) не се славят с това да бъдат жизненоважни при каквато и да е било реална или дори теоритична ситуация, един вид където с тях, там и без тях (приемете това твърдение на доверие или на мен или на останалите 299 човека от потока които са сигурни в същото нещо). Трето, все пак имах 35 минути. По принцип за ситуация като тази е трудно да се прецени колко време би отнела, тъй че пак можеше да стигна така или иначе на време за лекцията. Дългата история кратка- стигнах с 7 минути закъснение, бях разбира се изгонен с думите "Благодаря ви за интереса, довиждане" Това беше буквално целия "диалог" след моето влизане в залата. Имах грандиозния план да се опитам да обясня какво точно се е случило, но след като си припомних предишни случаи подобни на моя и личностните характеристики на конкретния преподавател- отмъстителен дърт педераст, се въздържах. И сега навлизаме в същността на тоя текст или ако трябва да копи/пейстна заглавието: Систематизация versus Конкретизация Каква е аргументацията на въпросния преподавател за конкретният му модел на поведение: 1: Законите са създадени за да се спазват. Предварително всеки един от нас е информиран, че лекциите му започват в 18.30 и че закъснения не се толерират. 2: При евентуално позволение за един човек да влезе това ще: А) Наруши мисловния му процес- влоши качеството на лекцията- накърни интересите на целия поток. (Това по принцип си е що-годе валиден аргумент, не се опитвам да се ебавам, а чисто и просто го излагам(аргумента)) Б) Прекъсне/затрудни работата на определена бройка хора от потока, докато въпросния влязъл човек се настани В) Създаде прецедент за бъдещи подобни ситуации от типа: За него може за мен не. Всичко това е систематизацията в действие. Документирания не подлежащ на промяна или изключения модел на поведение при дадена ситуация целящ доказаното облагодетелстването на огромната част от масата върху която се прилага, направо да си го наречем закон. Моята аргументация: (И тук е много важно да отбележа, че това всъщност дори не е опит за спор, аз по подразбиране признавам, че преподавателя е по принцип прав, но това не ми пречи да бъда огнетен от това колко малоумно свърталище на глупаци е тоя свят... или това или нещо в тоя дух) Ами в общи линии цялата първа половина на текста. Ако все пак не сте разбрали: (Тук преглъщам малко пърченце повръщано надигнало се в хранопровода ми по повод клишето което съм на път да изрека) Вътрешният ми >Морален Компас< (наистина, просто не можах да измисля по-добър начин да го кажа, нищо че и от понятието морал като цяло предимно ми се сере) посочи посока на това да ида и да помогна. Един вид конкретната ситуация което ме принуди да вляза в конфронтация с закона. Сега малко произволен текст целящ поне от части пак да ви върне към нещото което едвам едвам се опитвам да кажа. Как така съм извършил нещо което няма кой да ме убеди, че не е трябвало да извърша, и в същото време бивам санкциониран за него и знам, че човека който ме санкционира сам за себе си също е неопровержимо прав? Какво е това по дяволите? Как се гради общество върху подобни основи... От моята конкретна гледна точка аз съм прав, от глобалната принципна гледна точка той е прав и понеже неговата в обществената йерархия е по-отвърдена (не само защото той е преподавател, аз студент, той представител на голямо сдружение, аз сам човек, а както вече казах >по принцип< това е общоприетото доминантно нещо) аз го духам(моята буквално отпада или най-най-точно казано, бива пренебрегната в името на общото) от цялата работа, ама това не ме прави по малко прав за себе си, но аз трябва някак си да преглътна личната си правота. Нещо на което не съм способен. А може би се очаква в съвременното общество?

До тук трябваше да свърши този текст, а сега малко неща които за нищо не стават, но сърце не ми даде да ги изтрия:

Моето е само показателен случай на сблъсък между тези две величини: общите правила за всички и индивидуалните ситуации. Или да го перифразираме. Как така правилата са за всички, създадени от всички и одобрени от всички, а изведнъж тоя конкретен човек "всички" го няма никъде наоколо, а си само ти и то бая преебан и неспособен да се защитиш. Това излезе много хипарско, ама на моменти подобни неща не ми дават да заспя. Сериозно ме дразнят такива груби противоречия които ежедневно биват направо пренебрегвани, а когато попиташ някой или те обявява за глупак или ти избълва една кофа клишета които не разбира.

Естествено, аз продължавам да си мисля, че въпросният преподавател е дърт педераст, макар че наистина не е дори и на половина толкова тъп колкото ми се иска, дори напротив.
За да не изглеждам голословен ето и защо го мисля:
Лекцията му изобщо не е толкова важна колкото си мисли, той изобщо не е толкова важен колкото си мисли (Тия неща пак подозрително много приличат на голословия понеже просто няма авторитет който да потвърди дали е така или не и за ваше огромно съжаление Вие, ще трябва сами да си прецените кое как е).
Толкова строго и регламентирано поведение НЕ е оправдано. Две отсъствия от петнадесет възможни лекции. Този конкретен случай закъснях с 7 минути за лекция с времетраене час и тридесет минути това е по-малко от 1/9 от цялото и времетраене. Тоест ако бях допуснат да вляза щях да абсобрирам около 90% от материала който съм пропуснал сега. Това за преченето на него и колегите в реалността са пълни глупости. Залата е огромна и удобна и ако самият той не правеше такъв мега проблем от нищо само за да се направи на интересен и да компенсира за миниатюрния си пенис половината от колегите никога нямаше да разберат, че съм влязъл, а и дори да разберат на тях по принцип не им дреме. Лекцията на пук на това, че въпросният преподавател като човек е абсолютния боклук е интересна и повечето колеги така или иначе биха идвали на време и без тези глупости за 18.30.00. Дори и 10тима човека да закъснеят, това НЕ би създало проблем. Това го показва реалността на чакайте да видим, почти всяка друга лекция... Ако чак толкова държеше никой да не влиза след 18.00.00 щеше да заключва вратата. Факта че не го прави сочи, че си търси повод да си упражнява върху някой малкото власт до която се е докопал в тоя живот. Две отсъствия, еми ето сега за 7 минути получих едно цяло, другия път ще закъснея по някаква друга адекватна причина, после ще се разболея и сега някой да ми обясни с какво точно съм се провинил, че да нямам право да правя изпит!?