Понякога докато спя умира...

Мдам тая вечер го осъзнах напълно тоя факт. Значи къв е филма. Аз винаги съм имал синузит (запушване на носа в следствие секреция на разни телесни течности и понякога гной). Това е мега ултра гадно, никога или поне на практика през 95% от времето на живота си не съм можел да дишам нормално и пълноценно през носа. Винаги поне едната ми ноздра е на 50 ~ 60% запушена и я усещам, все едно дори не влиза въздух от там. (Това е мега offtopica, ама за кратки моменти след като смъркам амфети дишам с пълни дробове, ама това е заради цялостния прилив на енергия и защото самата амфета явно дехидратира лигавицата и я шокира до толкова, че забравя да секретира лайна... също за справка от над 6 месеца или дори повече не съм смъркал и не смятам де, просто го споменавам като още 1 факт, че това бая оправя дишането... за кратко. Да това е мега жалко, но да амфетамините са тоталния 10 ~ 15 минутен revive, все едно току що си се съживил... може би някой хора се чувстват така цял живот... е аз не съм от тях :( ... както и да е дори не знам защо го написах това, изобщо не смятах дори когато писах заглавието, щото наистина темата е съвсем различна.)
Също не ползвам разни капки за нос, защото те пък водят до пристрастяване на принципа, че с тях за кратки моменти е по-добре, а без тях е поне 2 пъти по-зле и ако не ги ползваш на практика не можеш да дишаш. Тва го знам още много отдавна от 1 познат който е малко по-голям и има точно същия проблем и беше стигнал до 3 флакона или шишенца или там каквото са капки за нос на ден за да може да диша. Също off topic, но честно бих бил Darth Vader ако имаше някакъв имплант за насилствено насищане с кислород на дробовете, бих го ползвал, ако ще и да ми деформира лицето, не ми пука. На моменти ми се иска да си изкъртя носа от лицето и да дишам направо през дупката която ще се отвори...

Ся по темата. Какво става докато спя. На практика докато съм съвсем дълбоко заспал явно на моменти носа ми се запушва на 100% обаче мозъка тъй като е на съвсем друг режим изобщо не го осъзнава и не се сеща да отвори устата (а носа се запушва от тотално не волева секреция, не като целенасочено действие на мозъка) И кво става... мозъка ми продължава да си мисли че диша. Получава се "илюзорно дишане". Мозъка "вижда", че дробовете се пълнят и празнят с въздух, а в реалността такова нещо не се случва. Един вид спящото аз диша, а в реалното ми тяло има 0 приток на кислород... Не знам колко време продължава това състояние... явно не над 7 минути обаче имам съвсем реално разделяне на съзнанието тялото, макар че всъщност всичко е само в мозъка ми и дори мога да го обясня и опиша. Какво ми се случи преди да се събудя осъзнато (Аз тия дни напуснах работа и по цяла нощ играя Diablo III, а по цял ден спя, щото вече изощо за нищо не ми пука, имам пари да се храня още седмица две, после ще му мисля).

Значи какво става: Спира ми притока на кислород в реалността от тоално запушения ми нос. Спящото ми аз каквото и да прави всъщност осъзнава, че нещо не е както трябва, обаче не знае точно какво защото е под илюзията че диша. Един вид докато спя "дишам" обаче реалността от това не получвам кислород. И съответно спящото ми аз се "буди" обаче какво всъщност представлява това "будене" арабия има някакъв елемент на мистика, дори по нататък ще употребя бая убедено и думата "астрално". Ще се опитам да навляза в подробности за да разберете точно за какво иде реч. Значи будя се до степен, че се усещам буден и под своя си собствен контрол до степен в която винаги всеки е буден(минус някакво усещане на тегавост което предполагам, че идва от това че на практика съм в състояние на умиране... без кислород), но филма е че не се будя в това което възприемаме като реалната физична реалност, а се будя в сосбтвения ми запаметен модел на тая реалност. Все едно съм в моята стая и наистина съм точно в нея, но докато тялото ми е бездиханно (буквално няма игра на думи тука) на леглото ми "съзнанието ми" или мозъка ми или както искате го наречете е в спомена си за въпросната стая. И на практика ставам в нея... и примерно опитах се да светна лампата и усещането за щракането на ключа беше супер реалистично, защото това е нещо ужасно запаметено като усещане и дори да не го правя наистина "усещането" че го правя е супер реалистично. Но защо лампата не светваше, е имам обяснение и за това и тука е където истинската филмираност започва. Явно част от това "ходене без да ходя" наистина е вързано и с реалността. Нещо като 100% сливане между спомен и реалност където тялото е котвата в реалността, а съзнанието дали е само в спомена или и в реалността бая може да се спори.

Защо лапмата не искаше да светне? Ами съзнанието ми "натиска" ключа, полуавам реалното усещане от "натискане" и "не натискане" обаче физическото ми тяло, очите ми зад затворените клепачи ясно осъзнават, че в стаята е тъмно и спомена ми от "светната" стая яно не е достатъчно силен за да overrideне реалната информация подавана от тялото ми със затихващи функции за "тъмна стая" макар че всъщност стаята ми не е напълно тъмна, защото новия ми компютър на кутията има вентилатор със синьо осветление и тоя спомен е явно достатъчно набит зада си спомням стаята с тая светлина супер реалистично(един вид не беше напълно тъмно, то никога не е имам 2 работещи машини със лампичките за включиено + тия за хардовете и rooter и един мега дърт руски коректор за ток който е включен преди всичко по веригата.) То всъщност именно заради 2те ми работещи машини знаех, че част от feedbackа докато съзнанието ми беше извън тялото си беше реален, защото ушите ми също си чуваха реалния звук на двете работещи машини (четенето на 4 seedващи харда, не е нещо което може да се чува по-спомен, преди като бях на visio се будех като ми спреше интернета защото чувах, че PCтата са спрели да seedват...)

Kaк продължава тая ситуация. Значи към момента който лампата не светваше вече знаех че сънувам. Дори може би имам някакъв минимален спомен от отваряне на реалните ми очи за супер кратко, щото след ключа на лампата (който е точно до врата на стаята и бая далеч от леглото) имам някъв кратък flash от леглото в легнало положние. Обаче явно, макар че е трябвало, просто не съм имал силите за реално събуждане и спомена продължава от до вратата (където реално не съм бил) Тука трябва да вмъкна или спомена, че точно такава "разходка" без да е разходка съм имал няколко пъти. (Синозима ми се е хроничен целогодишен и явно това състояние просто се случва, макар че едва сега разбрах на 100% какво е ) Същот така интересното е, че първите ми пъти в тоя апартамент се движех в аболютна тъмнина (макар че както вече казах такава на практика никога не е имало в тая стая) все едно съм сляп, буквално все едно нямам очи, само по усет кое къде е и пак съм стигал до където стигнах и сега) Това си го обяснявам с това, че след по-дълго време (много по-дълго време... години) имам много по-наситен спомен за всичко + забраних на майка ми да идва и да чисти от време на време (живея си в мръсната мирилизлива стая с кеф и не ми пука и без това никой никога не идва) и местоположението на повечето обекти не променяно с месеци, така че каквото си спомням, такова е и е. Има сливане на спомен и реалност (макар че то тоя спомен се твореше в движение щото на практика се движех в него в мое реално време... ако ме разбирате).

Та реших да продължа нататък от вратата. Имам някакъв спомен от леко отваряне (не толкова че да мога да мина) и без звук което е невъзможно (но вече знаех, че сънувам и това не ме притесняваше) и бях в коридора. От коридора само отворих вратата към всекидневно-кухнята и надникнах и там беше на разсъмване (това ми е най-наситения спомен от там на последък, щото на мен расъмване ми е късно през ноща и около тогава прая разходка до хладилника да пия 1 студена вода или да си направя някакви сандвичи). Тъй като тогва вече бях напълно с разсъдака си, тоест знаех че тялото ми е легнало в леглото и вероятно е вече тъмно (макар че сега като се замисля може да е било смрачаване, даже май беше повече към смрачаване от колкото към разсъмване) (Бая скоби станаха, ама съсреодоточете се, филма си е бая филм. Тоя ден съм сигурен, че си легнах след 3 на обяд и бях буден от към 10 вечерта на миналия ден) Та докато бях буден в "съня си" реших, че в реалността трябва вече да е бая късно (в моята стая няма как да определя колко е часа по светлината, щото всички ролетни щори са винаги пуснати и работи климатик и е винаги едно и също време... Но предположих, че ако съм толкова дълбоко заспал, че да мога да бъда извън тялото си и да го осъзнавам (макар че естествено се усещах, точно както се усещам когато съм си с тялото, щото това е вероятно най-наситения спомен който имам... аз за аз.) трябва да съм супер дълбоко заспал, което пък значи, че трябва да е минало бая време от както съм заспал което ме накара да мисля, че е минало бая време от както съм си легнал (това всико го разсъдих докато бях буден докато спя, сега само пиша какво си помислих тогава) Но ми е обегнало че е лято (а да в коридора няма нито 1 прозорец) и се стъмва бая след 3 на обяд, така че може да съм "гледал" "реална" картина от въпросната всекидневно-кухня. Също да допълня, че съвсем реално леглото си станах към 1.40 (толкова показваше компа ми като включих монитора), но бая време след като бях реално буден полежах за да осмисля това което пиша сега. (а както всеки знае докато лежиш сутрин (а на мен след 10 вечерта ми е на вас след 7 сутринта) времето е условно, мислиш си, че си полежал със затворени очи 5 минути, а закъсняваш с 40... както и да е.

Ся тука нещо като гигатски off topic ама то всъщност си е съвсем по темата. Как се "запознах" с котката вкъщи: Една вечер се прибрах в къщи супер напушен (с марихуана, ако някой не се е сетил и в прочем от бая време (миналата седмица) не пуша, щото естествено мисля да си харча остатъчните пари само за храна докато ме изкара) и на вратата на "всекидневно-кухнята" имаше залепена бележка "има котка". Та както и да е, сещайте се на мен колко ми дремеше (ми дреме) за въпросната котка. (Домъкна я приятелката на баща ми, щото брат и вече не я искал). Понеже бях зверски напушен бях и ужасно гладен и седнах на плота на кухненския блок да се наям с каквото намерих в хладилника. Въпросния плот гледа към 1 стена (то той е широк има няма 40 санта и после е въпросната стена. Ся тука още странни обяснения. Докато съм напушен ми се случват адски странни неща и виждам някой адски странни неща (то е нормално, то за това се напушва човек, за да му е различно от нормалното, макар че при мен явно нормално вече няма и никога няма и да има). Значи сядам аз и почвам да се тъпча с ужасното задоволство характерно за напушен човек и просто знам че ще видя котката. Просто го знам. (През цялото това реално време до момента никога не съм виждал тая котка, нито знам какъв цвят е, нито каква порода нито нищо. От момента в който съм влязъл в апартамента не съм я виждал и няма как дори несъзнателно да съм я мернал с периферното си зрение, щото е била зад стена) Още повече докато седях и ядях, не стига че ми беше в мъртав ъгал в ляво от мен ама зад края на периферното зрение и освен това и зад стена. Тоест горе долу дори периферното ми зрение да е виждало почти до там където е била (котката) със сигурност е нямало как да я мерна прз стената... но все пак я видях и как. Забележете че докато ядях всъщност дори не съм знаел изобщо къде из апартамента е, а то е бая бая апартамен, може да е била под всяка маса, стол или секция или квото и да е. Значи седя си напушен на животно и се тъпча като звяр и на стената пред мен >>> да на стената, е не точно на стената, във въздуха пред нея виждам точно котката която ми предстои да видя. Ама точно нея не просто някоя котка а точно тая, в пълно 3D все едно е там. Бяха (изобщо е нямало как да знам че е бяла) Пухеста, дългокосместа (естествено и това не съм имало как да го знам) с жълти очи... абе изобщо тая котка. Ей така виждам я от нищото без никога да съм я виждал. (Все едно ми се е показала (или съм я видя) преди да я видя). Обръщам си главата точно там от където ще се появи в реалността (пак ви казвам дори е нямало как да знам, че е била там където е била) и се появява с типичната котешка походка котката която бях видял без да съм виждал... В главата си бях полу "wtf" полу не ми пукаше защото за мен в напушено състояние това си е съвсем нормално. Не знам дали съм го споменавал това преди тук, ама аз виждам всичко преди да се е случило(и особено като съм напушен знам всичко в подробности часове преди да се състои), все едно постоянно съм няколко секунди пред себе си(това ми е горе долу нормалното състояние... е разбира се не винаги, но понякога примерно и това е странен пример, но повечето би трябвало да го разберете. На Diablo III да кажем на 2/5 rare предмета които идентифирам познавам 4/4 propa преди да съм идентифицирал предмета...) и изобщо знам адски много неща без да е имало как да ги знам преди да ги науча. Тоя абзац взе да става много дълъг, но като съм казал А, ще кажа и Б. Ако искате разбира се ми вярвайте. Обаче 1 вечер сънувам адски дългия и странен и подробен и реалистичен сън, че гледам от хеликоптер от високо как се взривяват самолети на летище, събуждам се и чета, че в Бургас на летището майката си е ебало - факт.

Та как се вписва цялата тая работа с котката с "будния" ми сън. След като надникнах във "всекидневно-кухнята" и видях, че там е светло, а аз си мислех, че е нощ и съотвено тъмно (макар че за мен напоследък деня е нощ от където може да идва разминаването). Пак бях в коридора между моята стая и тая другата въпросна стая чието име ми писна да пиша. Та в тоя коридор както вече казах няма прозорци и в "будния" ми сън спомена ми е като че виждам на тъмно (което като свикна с тъмнината и при съвсем съвсем лека каквато и да е светлина ми е бая възможно, а винаги под праговете на вратите се процежда някаква светлина) Та седях си и почнах да чувам въпроснаа котка която видях преди да съм виждал да мячи, ама не като за внимание, а бая притеснено, обаче филма е, че според мен 100% не е мячела в реалността, щото физическото ми тяло беше през твърде много стени и врати и на твърде много фонов шум за да чуе реалното и доста тихо физическо мяучене). Огледах се все пак да не съм я затворил без да искам в коридора, щото той е доста малък и обикновенно искам да излезе от него като се озове там. (макар че знаех, че това не е реалността). Не я виждах макар, че вече много добре знам как изглежда (тя е адски красива котка), обаче получих усещането, че там и мячеше все едно е точно до мен вече.

Тука има нещо странно дето докато пишех се чудех дали да го напиша и това + то вече е буквално нелепо и дори не знам дали трябва да се пише/гови за това, може да си е моята лична жалка фантазия, обаче... Е свикнах да мисля за себе си, или избрах да мисля, като за черното на чернто... Хронично неспособен съм да осъзная какво е това добрина или да призная, че съществува. Колкото и ужасно жалко и слабохаракерно да е това. Ако света е една ужасна помийна яма май предпочитам да съм и в центъра, щото в центъра на урагана е най-тихата му точка... Не че съм убил някой или смятам да открадна близалката на някое бебе. Обаче просто се отказах дори от мисълта за нещо добро и смислено. Просто ако приемеш злобата и ненависта и болката, агонията и мизерията и омразата и се настиш с тях интоксикираш се с тях и спират да те афектират толкова. То това е епилога на прекъшването и смъртта на доброто, ама е на тва е. If you can`t beat em join em. Макар че от моя гледна точка, аз просто приех себе си :P. (това може да ми е тоталното самозалъгване на базата на вече спомената слабохарактерност и цялостна слабост на съществото, щото от всичко, всички знаем, че спреш ли да се бориш с неправдите, със самия живот ако щете, значи си жалка отрепка и като цяло нещастник. И това може да е продължение на самозалъгването, но според мен това да се приемеш (да се приема аз говоря за себе си, няма нужда от безлични форми) за жалка гнида е всъщност пак няква форма на сила. Защо пък да се >самозалъгвам< или да приемам някаква "универсална" истина, че от мен има смисъл, като съм сигурен, че няма. Единственото нещо в което съм сигурен е, че аз съм аз, бил съм аз и винаги ще бъда аз и рано или късно по-един или друг начин, ще се изсера брутално в лицето на всичко което ненавиждам (а да не ненавиждах е най-големия признак на слабост впрочем, сила е да приемаш, не да отвхърляш, макар че то винаги е селективна смесица от двете. Фактите обаче сочат, че аз съм противоположност на 99% от човечестото, примемам неща които те отхвърлят и отхвърлям неща които те приемат, не че дори съм уникален в това си... ама е на въпроса е, че аз съм аз. Та защо го писах това. Според мен тая котка е по-някакъв начин частната ми лична противоположност... и не само щото козината и е чисто бяла... ама както и да е.  Това за разлика от всичко останало което написах е наистина нещо като лирично отклонение...

Та тревожното мячене на котката ме събуди и стъпка по-стъпка какво се случи. Първо си отворих клепачите, обаче картина нямаше, картината се появи постепенно като включване на стар телевизор. После съвсем волево се опитах да вдишам през носа си, ама нейсе. Нищо не влезе от там беше на 100% запушен. Естествено си отворих устата и се "надишах", после пих 1 студена вода от хладилника и написах това...

Та такаа. Преди бая време вече още ми се искаше да пиша в тоя блог, ама нали такова грам не ми се занимава та и не го направих. Защо исках да пиша тогава и защо пиша сега, ще разберете евентуално ако преглътнете колосалната стена от текст която ви предстои, но ви обещавам, че към края ще LoLвате на MAX. Също така не чийтвайте копеленца недни, да прочетете само края за LoLа и да ми оставите воплите не попити. + Преди малко в темата "Вицове" прочетох вица за мега грозната принцеса с шилото в гъза, а и граматиката е едно от най-малко ебящите ме в момента неща във вселената, така че грам не смятам да се съобразявам с нея.

Нов абзац: Та такаа, преди известно време точно след като минаха празниците ме налегна онова особено за човешкия род състояние наречено отчаяние. Смисъл: Исках да си продам старата кола (Nissan Primera 1.6 90к.с.) и да си купя друга (BMW 320 2.0 150к.с. - задно предаване) това го направих. Имам и снимковия материал да я покажа, ама на него е с кюстендилските номера и летните мега запазени нископрофилни гуми на гигантски джанти 19`ки, а сега си е с доволно запазените зимни гуми на оригинални BMW 15`ки. Въпроса е, че като всяко друго чудо и това за към 10~15 дена, после ми остана само увеличения разход на гориво въпреки наличния Газов Инжекцион (тва го написах нарочно с големи букви в началото, за да може поне хората дето имат представа за какво става въпрос, да ги пофламена малко, ама то мен както ме изпалва тая кола на бензино-газстанцията по-добре да си мълча и после пак да си мълча, ама е на... ) Цялата ми мисъл е - Исках го- направих го. После исках като се състои това с BMWто по някое време нали да са ми останали все пак някави кинти та да не съм пълния мизерник (а то аз съм особено по-душа, ама това по-късно) да мога да пребутам Новата Година.

Новата година я минах у Шопияланд в Спейсер и съм имал някъв мизерен шанс да се разпиша с не 1 а 2 екс колежки (на 1та преди това и бях пращал снимки на пениса ми и тя каза цитирам "Masterpiece" ама понеже съм бруталния Looser който съм (и да сигурен съм че да се самонареждам страшно помага, ама някой неща които са истина са истина до там, че чак на мен ми се иска да не са истина) Изобщо не се свързах с тях, ми вместо това поденсих малко на дъб-степ (аз дори не обичам да денся) в тоя Spacer и после гледах как 3ма охранители бяха на път да убият 1 типаж дето по принцип го влече към физическо насилие спрямо мен (да на тия години - 24 това все още ми се случва, както ми е тръгнало от гимназията нищо особено не се е променило, освен че тогава бях 110 килограма и имах увереността, че в крайна сметка така или иначе ще убия който трябва и само дето ще трябва да лежа после в затвора, а сега съм 83 килограма със зор и дори въпросния 95 килограмов човек ми се струва почти непреодолимо препятствие. То тоя човек Ще става въпрос за него и по-късно така че го запомнете. Като цяло мнението ми за него е че е чисто прост. До степен където е толкоав прост, че ситуацията сама му влиза в главата и му се решава там, без той дори да се сети, че това трябва да се направи или да го прави или че се случва. Което в интерес на истината е втория вариант на това да си умен... ако някой ме разбира - браво, ако не .!. . Тоя абзац взе да става дълъг до степен където ме съмнява, че ще го прочетете ако не започна следващ, ама кво ли пък ми дреме. Та можеше и да се намеся, след като собствената му простотия беше рефлектирала до толкова върху въпросните 3х110 излишни на света парчета месо, че вече да го ритат на земята, смисъл не е като да исках целенасочено да се стигне до там, но със сигурност щеше, при не намеса, пък аз и със сигурност не исках да се меся. Жалко че след първите няколко екстра оскърбителни удара някакъв произволен добър самарянин се намеси и другото момче от компанията взе да го хваща и да го удържа нашия 0 интелект герой (Тук трябва да спомена, че ако аз бях тръгнал да го удържам 100% щеше да удари мен, толкова нелепа е ситуацията) и приятелката на тоя типаж с учудващия хуманизъм дето взе да го възпира също пусна някоя друга добре преценена и театрална сълза на 1 от охранителите та цялата работа се разсъхна. Аз после тръгнах с Госпидин IQ 0 щото такъв е света и живота и после имаше и още after film и после бая посредственост и после обратно в Пловдив като цяло Нова Година като всяка друга.

Аз всъщност тая въпросната Нова Година исках да я оцелея не за друго ми за да мога все пак криво ляво да изпразнувам и рождения си ден който е 4 дена след Нова Година. И да и това направих станах на 24. Исках да си направя татуировка след рождения ден, но това все още не съм го направил, не бях готов с това което аз виждам като design щото го отлагах твърде много също като ей тоя пост дето сега го пиша без абсолютно никаква цел или идея освен заради това да пиша нещо.

Та да се върна там от където щях да почна ако тоя пост го пишеш миналата Неделя да кажем. Взех си Нова Кола, Стана Нова Година, Станах на 24 всичко мина и всичко си остана горе долу същото. Вярно трябва да отбележа, че приятелите ми и познатите ми от мъжки пол са се поувеличили. Баяяя народ познавам вече, а в по ранни етапи на живота ми наистина бях бая анти социален, сега пак съм, ама поне се движа малко по-айляк в обществото което грам не харесвам, ако изобщо това което казах е възможно. Мисълта ми е От всичко дето трябваше да е толкова голямата работа някак си нещо трябваше да ми пука, да ми задреме, де да знам. Пък то всичко мина и после пак Работа, храна, екскременти, сън - repeat. Аз както винаги продължих наистина да обичам 1 персона във вселената - себе си. А така искам някакво момиче което да обичам, това би било истинското разнообразие, но въпреки всички неща/лайна които върша просто това не се състои, което ме навежда на ИСТИНСКАТА причина за отчаянието ми- >>>Има ли причина изобщо да правя нещо, ако всичко което правя не води до това което искам<<< Но истината е и друга това е мнооого tricky пиниза. Че за 1 истина има 2 истини. Че правя бая много неща е самата истина, но и че ако в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ някое от тях беше ПОНЕ малко насочено към някое не заето (макар че какво е това незаето еба си, то няма такова животно честна скаутска, може би сега го Осмислям това нещо, ми трябва момиче заето със >>>Себе си<<< толкова колкото съм аз зает с МОА и просто да си разменим центровете на Света... това би било айляк и явно това е което искам ама, нейсе...) момиче и можеше и да стане. Но пък и какво всъщност е дейност насочена към момиче? Смисъл да си купя кола със сигурност не включваше много интеракция с жени. Има няма 3 нотариуски по над 30 и те са вече статични същества - бюрократичен обслужващ персонал - както и да е това не е съвсем правилна мисъл просто исках да го напиша.

Празнуването на Нова Година предразполага към веселие и интеракция със щастливи жени търсещи развлечения или мен, щото то аз би трябвало да съм от женска гледна точка до толкова развлечение колкото самата девойка би била за мен.
Е нейсе и на нова година за пореден път бях в това което най-добре може да се опише (дано не звучи обидно щото не се опитвам да е така, а просто реално) комуна за нарко зависими. И фактите са че и аз не съм там без причина де. Смисъл за да го видите и вие така както го видях и аз: Апартамент доста момчета 1 момиче приятелка на 1ния типаж там и за да не решите някви вече съвсем зле неща - Мариуана, алкохол и сега това е жалко - Пико (което забележете колкото е забавно аз изсмърках под заплаха от физическо насилие... за да сте спокойни ако беше хероин нямаше да го направя, но все пак филм. То аз така преди време на 8ми декември при 1 игра накарах девойка която може би не искаше да пуши мариуана, така че горе долу бая съм се сетил как функционира всичко, но това е твърде извън всичко друго на тоя текст) После вече Спейсър и филми, ама като цяло де да знам. То се твърди, че в спейсера имало няква до мен дето "се заглеждала в мен" Но еба си тва явно изобщо дори няма значение, щото ми писна да пиша по въпроса. Като цяло с една дума - Зле. На теория толкова много искам нещо на практика правя всичко друго освен нещото което искам, ама и то пак какзвам дали изобщо става с правене е бааяяя под въпрос.

Дори не знам защо се върнах на Нова Година. Смисъл това е което казах Нова Година като Нова Година (от моя гледна точка, тоест аз отивам да си търся жената, празника минава и аз съм си без жената, то това е всичко което винаги си се случва в моя живот, щото то това че съм без делници не означава изобщо че съм без празници... макар че имайки се в предвид как тая седмица съм в Неплатен Отпуск може и да се промени това и естествено към нищо по-лесно, ама то аз си спомням че в 1 Японска анимация се казваше- Ако Живота ти е Лесен, значи Не го правиш Както Трябва. Шибани японци... вече карам европейска кола .!.

От рождения ми ден между другото жени не очаквах, бях си поканил 7 момчета, бяха дори 8. Беше си добре, ако не друго поне по оживено от други години ако направя кратка статистика на броя гости спрямо минали години тя ще изглежда ето така 22 - 3ма човека с мен включително Аз и 2мата ми най-стари приятели момчета (Аз по принцип празнувам в заведение и наистина не каня произволни хора) 23 - 5тима човека Аз, същите 2ма човека най-новия ми добър приятел (който познавам от малко дете де, ама сега за първи път се бях запознал с него в неговата вече що годе порастнала 20+ форма) + неговата приятелка която вече не му е приятелка. А тази година Wooo Hoooo 9 човека Аз + същите 2ма +Тоя типаж + IQ 0 + други хора :P.

Тука вече явно е настъпил неизбежния момент да обясня интереса си към IQ 0 доста е просто макар и никак даже + още от сега осъзнавам че това което ще кажа е ако не невярно то съвсем не пълно и въпреки това доволна истина. + Може и да е намесена малка лъжичка гордост. Но все пак Условно. Ако тоя тип е IQ 0 аз определено съм IQ Infinity, Кофтито е че има 3ти медиатор който се казва Вселена и в момента въпросната Вселена е с поведението на малка тъпа курва и винаги е била и винаги ще бъде (докато не бъде брутално анално насилена- евентуално) фенка на IQ 0. Или както е казано в библията - Блажени са Невежите (IQ 0 за другите от типа), а останалите да Духат супата (сега естествено това няма да ви го напишат черно на бяло, но ти трябва точно IQ 1 за да го разбереш ...)

Като цяло понеже вече стана дума. Чистата мисъл е нещо много могъщо. А чистата мисъл е просто мисълта лишена от предубеждения. А това което поне за момента ние разбираме като знание е всъщност нищо повече от предубеждение. Ако трябва да го кажа по друг начин, знанието е паразитния шум в чистотата на мисълта. Като имаш знание за нещо ти си вече предубеден за това нещо и то му е почти неизбежно освен да отговори на въпросните ти предубеждения, става малко матришки филм, ама арабия лъжиците съществуват само защото ние всички знаем за съществуването на лъжиците. И е време и само да обадя за Адам и Ева и ябълката заради която са яли дървото от малката мома не нащипана за която говорех преди не много време. Но аз лично естествено изобщо не съм съгласен с нищо от предишните абзаци де, смисъл .!. Аз искам да знам и да бъда всичко... ААААЗЗЗЗ ... ... ... а може и да не искам да не го знам де но все тая. Просто искам ако някъде изобщо съществува някаква чиста мисъл това да е МОЯТА чиста мисъл :P. МОЯТА. Като цяло мисля, че просто нямам друг избор точно заради IQ Infinity макар че ужасно много като цяло няма никакъв проблем пак да бъде просто друга форма на 0 и от тая гледна точка IQ 0 e и IQ Infinity и IQ infinity e IQ 0 и пак за да щях да кажа "обезобразя",а всъщност думата е "онагледя" става въпрос за онова клише за 2те лица на 1 монета, където монетата е Цялата Вселена и 2те и лица са винаги от 2те и страни, просто няма как да има 2 лица от 1 страна. Но от друга страна това е в простата 3D измерна вселена иначе нещата са Свери не Монети и нещата стават брутални, като цяло мисля, че доста ядрени физици биха срали кръв ако можеха да надникнат в моята глава, но точно и за това моята глава си е моя глава... Изобщо има солиден шанс да съм се родил да издухам толкова много супа колкото никой друг не би могъл, ама това си е бая хипербола и бая страшна преспектива та чак мен почва да ме хваща макар че на теория единственото нещо което генерира страх е самият страх. Въпроса е че може да се спори дали дори и страха не е по-добре от нищо... пфф по-добре мразя сравнителните степени. + Де да знам ся в крайна сметка ако си роден в африка за да умреш на 7 от глад след брутално изнасилване и вероятно genetal mutulation... хммм. Но това е проява на изключителна жалкост това изречение, щото е опит да се самонакарам да се чувствам по-добре с мисълта за нечие друго по-зле един вид мега проявата на дребнавост - Злорадост. Има и следния спор - дали изобщо има смисъл да има тия 2 лица, но иначе би било някак си само монета което вече не е монета, а парче метал, някак си странно е. Това което искам да кажа е, че винаги съществува теоретичната възможност за merge и escalate as a result, ама това явно е някак си unstable shit и пак води до същото.

Целия горен абзац ако и 1% от прочелите го осмислят пак еваларка. Та ако евентуално това беше поста ми бих точно ей сега (а то това си и е поста ми) бих попитал, абе тука има хора май май вече дето трябва да приближават 30така, пък и съм виждал и други такива хора, даже наскоро... и за това за съжаление (аз страшно много мразя съжалението и мразя да ползвам думата съжаление, щото според мен съвсем наистина това нещо не съществува и никой никога наистина не е изпитвал съжаление освен бруталните олигофрени за които им е присъщо и тоталните лицемери и всеки път когато съжаляваш или казваш изобщо думата "съжаление" не правиш нищо повече от това да докажеш, че си 1 от двете неща: Брутален Олигофрен - Тотален Лицемер и в интерес на истината 1ното е добро, другото не е и аз със сигурност не съм брутален олигофрен... ама е на .!. . Заеби почва чак разума да ми се поизплъзва, ама това е само бушон. Тъй де а лицемер поне не искам да бъда макар че то просто се случва - буквално меря лица - виждам 1 лице и знам от 0 до 100% от това което се случва зад него и в 2та случая знам всичко. В единия просто виждам себе си в другия някой тъпанар :P. Тука има хиперболка де в общия случай. Та да КАК the fuck сте живи, смисъл за къв? Ама в интерес на истината от както тоя въпрос исках да го задам, сега вече мисля че имам някаква форма на собствен отговор. Примерно знам следващите ми 3 месеца относително как ще минат, макар че и всъщото време изобщо не знам (И това може да звучи като двойнственост и едва ли не шизофрения, но това е така само заради ограниченията на това което до момента сме си изградили като средства на комуникация иначе мисълта ми си е съвсем 1...)

Та такаа. Сега тука трябва да изговоря малко клиширан офтопик само като прилюдие, пък и офтопик оф топик колко да е оф топик, то всичко е все така или иначе на 1 и същи топик. ... Хммм в интерес на истината се получи нещо което не бях очаквал. Почнах да пиша това което исках и разбрах, че не искам да го напиша и го изтрих и вместо това ще напиша друго нещо пък вие ако искате си разберете от него как седи света и живота в момента.

IQ 0 като цяло по неговите думи води живота който аз бих искал. Смисъл от негова гледна точка той не е тъп като галош, защото всичко му се подрежда. Смисъл и той страда и той не иска някакви неща от нещата които му се случват и той не е цъфнал и вързал, но пък за сметка на това има успеваемост с жените което го държи движещ се в живота. Това (това всичко са си мои мнения за друг човек де) макар че според мен дори той не го осъзнава е опорната му точка в живота и причината изобщо да има нещо което хората наричат самочувствие (един вид още не си е пръснал мозъка) Жените наистина го харесват и той понеже има 0 интелект възприема тяхното влечение към него като негово собствено влечение към себе си, точно това се получава. Тоя човек някак си е другата възможна крайност на мен. Мисля че в някаква дълбока и мизерна своя основа жените ме мразят и ненавиждат и то всички изобщо (освен някой които буквално биха се самоунищожили в мен, което учудващо странно аз не искам да понеса) защото сега е просто техния момент да могат да мразят и ненавиждат и аз съм самото олицетворение на този им обект. Поне гарантирано в дългосрочен аспект на нещата и те пак ще гризат бая дърво, ама може и да не е така което вече наистина би било(е сега ще ползвам думата дето не харесвам, без да има друга по-подходяща която да мога да се сетя) жалко. Еба си пак зех сам да спирам себе си да пиша, това е много нереално щото вече бих писал неща от които настина би струяло бая от покъртителната ми лична злоба, а явно дори и моята злоба колкото и да е правилна пак не е правилна... Другия филм арабия е, че Вселената е неизбежно на страната на IQ 0 от което излиза, че Вселената е както вече казах жена, което си е бая голям ташак... .!.

И тоя Петък реших да се уверя за пореден път в нещата които мисля, че са реалност за да мога на воля да се отвратя от реалността де, не за друго, Смисъл не че бях решил конкретно това, но конкретно това се случи... Отидох до офиса на IQ 0 в който той си представя, че работи докато разцъква 1 от тия компютри за умствено изостанали Apple MacBoook (иначе реалния му money sorce е майка му и да писаното на това изречение е злоба на дребно, ама някой неща трябва да са реални). Поговорихме си и както винаги се убедих, че на него му връзва безумно имайки се в предвид как няма капка мозък. После се забъркахме с някакъв 3ти индивид студент по медицина от Варна, който ползвахме не за друго ми за да ни свърже с някаква марихуана. Пихме бири на ляво на дясно. Имаше и малко мой филм където 1 дето я бях видял по-рано през деня и мислех, че тоя ми ден би бил много по-як ако на място и веднага я бях заговорил, та тая същата изскачаме в 1 случайно заведение и хоп тя там барманка, ама мен тва веднага ме респектира твърде много по-скоро ме отблъсна, щото значи, че е бая самостоятелна, намерила си е работа на айляк място и си прави каквото си иска, а аз знам като факт, че това което искат жените не включва мен. Ако искаха мен все някоя до сега щеше да е с мен .!. мамка ви вееее. Все тая тва е ташак по който дори не ми се мисли, макар че сигурно е едно от малкото смислени за мислене неща. Пфф та така. След заведението където беше тая отидохме в друго заведение и там тоя типаж IQ 0 (вече много го преекспонирах това и ще почнете да си мислите, че съм в състояние на wishfull thinking, смисъл само да ми се иска да е така, е НЕ Е< но също така не забравяйте че то IQ 0 според зависи се препокрива и с IQ Infinity...) се заговори с някаква дето може и там на място да я е видял, може и от преди това да му е приятелка, не знам но не ме и учудва, щото съм го виждал да забърсва успешно бая девойки. Аз бая айляк избичих в това заведение. Просто седях и грам не ме ебеше което е едно от оптималните ми състояния на последък. Поне дори не не измъчваха някви неща като надеждата за това да не бъда тотално самотен. Точно сред абсолютно пълното заведение в което бях, бях спокоен в самотата си. Всеки си мислеше, говореше, забаляваше, евентуално тъжеше, дето се вика всеки с проблемите си, а аз си седях като полицай след баня. Явно това е бил моя момент за IQ 0.

Преместихме се към 3то заведение и там видях 1 приятел от София и изобщо бая се раздвижиха нещата. IQ 0 в това 3тото заведние му изгубих следата. После се състояха неща които не ми се описват особено по причини които също не ми се описват особено, но за пореден път със съжаление което не изпитвам трябва да призная, че през носа ми минаха и 2 линии амфетамини което е нещо което от бая време бях решил изобщо да не ползвам и все още съм го решил това нещо + В момента макар че вие надали го усещате вече говоря и леко оправдателно към себе си, макар че реално дори няма кой знае каква нужда да се оправдавам изобщо, май.

Таа после пак се засякох на входа на 4то заведение (между другото това не ми е някакъв особено екстремен ден като се абстрахираме от края за който предстои да ви разкажа де, смисъл наистина се троша в опита си да открия някъде тая където я искам, че и чак иска и тя мен, ама за момента само трошенето ми остава и мангалски пениси... момент... да ... мангалски пениси, but hooold it.) с IQ 0 и изгората му. При което всъщност истината е че всичко отново се подреди ТОЧНО какткто би го искал IQ 0, смисъл: Той излиза от заведение с новата си (или може и от преди това да му е де, щото той разправя нещо) изгора и иска 2 неща: Транспорт до местоживеенето на въпросната девойка и марихуана. Аз точно преди това супер случайно видях 1 от тия доста много типажи дето познавам и той естествено кво друго може да направи освен да ми продаде марихуана. Смисъл сигурно и други неща може, ама това се състоя. Той искаше да продава билки, аз исках да си купя. В момента ви говоря за късмета на IQ 0 ... аз просто минавам :P. Макар че друга истина е, че таз марихуана естествено и аз си я исках, ако не я исках нямаше да я купя, доста очевидно. Другото е, че бях и с колата си. Въпросното BMW от началото на историята и по принцип грам не обичам да карам пил, но когато съм пил и смъркал амфетамини очевидно ми е през кура... Смисъл дори не само през моя... wtf. Та както и да е. Аз бях тръгнал към това 4тото заведение да се пре пресъединя към типажа и неговата компания (който впрочем е и новогодишния типаж с приятелката - тука вече всичко става странно до степен където звучи нагласено, но реалността показва че не е защото просто не е в капацитета на никой да нагласи подобни съвпадения...те се самонагласят според прищявките на гадната малка мома не нащипана - вселената), но още на входа изскочи IQ 0.

Кво става ала бала е ясно, имах и съставката която му трябваше + транспорта, аз също естествено не отказвам компания (в повечето случай) при консумация, пък и филма си продължаваше с естествения си ход. Та отиваме до колата ми аз IQ 0 и изгората, имаше тънък момент до степен, че чак е твърде тънък за описване, но като цяло пак аз се самосъботирах (това е най-точната дума която намерих, макар че в действителност не се състои точно това и точно в същото време се състои и точно това...). Вътре навихме финалния фишек за вечерта и съответно го запалихме и потеглих и си беше фън. Откарах ги до Кичука където живееше тя и ги оставих. И така се уверих, че всичко е точно така както си мисля и в същото време някак си се получава така че съм прекалено много страничен наблюдател в собствения си живот.. (Това беше дълбокичко и го изкарах ей ся смисъл, извършвам реални активни действия които не водят до нищо кои знае какво за мен, макар че пък тук идва момента, че чак аз не съм способен да оценя всъщност какво и за кой е добро- честно до степен където вече дори всъщност не вярвам че има добро и все пак го виждам и само ме наранява еба си .!.а както и да е).

Някак си това е странното, че всичко до тук беше по-скоро филм на IQ 0 смисъл както е тотално безмозъчния човек, така и от до си му тръгна и си му свърши както трябва. Излезе си, напуши си се, напи си се, смя се и си тръгна с приятелка с която евентуално е спал, това не отигох да го проверя, а трябваше, щото можеше и аз да я boneа ама тя не беше особено привлекателна ако става за въпрос. Смисъл по-добре от нищо, но ако трябва 3 дена под ред да и гледам сората на 4тия вече ще си тръгна сам, а то точно и за това на мен не ми се получава де щото съм способен да си тръгвам сам... .!.

Целия горен абзац беше отлагане на предстоящия: Щото моя филм почна след това и моя филм на вас ще ви е комичен мен явно ме е потресъл до толкова че да изпиша всичко до тук. Реших, че тъй и тъй IQ 0 ще такова. Аз може да отида да си потърся труженичка (Може и да съм писал тук преди може и да не съм, че имам уклон към курвите и съм ебал доста много от тях (мисля че е възможно вече бройката да приближава към 20 щото подозирам, че има и такива дето не помня, че се е състояло).

Като също с 1 единствено изключение което беше бая яка 25 годишна румънка таковам предимно ниско бюджетни из между които между другото също има някой буквално учудващо приятни за окото, други са си били бая плашещи (вече тия ги пропускам де, изобщо дори докато ги пиша тия неща изпитвам някакви изблици на срам, ама кво да се направи). Били в смисъл тях вече ги avoidвам, пък и аз като цяло бях решил от 2012 да не си пъхам пениса в ниско бюджетна курва. Защото истински плашещото нещо в тях са венерическите болести и в частност СПИНа. Спина арабия ме плаши, тва е еба си ташака 100%ова смърт от нещо срещу което не можеш да направиш нищо и то смърт след тотално изнемогване на тялото ти от диарии, екземи, настинки изобщо първо си развалина после си труп... Еба си гадното нещо. Та аз и се изследвам за СПИН всеки път след като реша че има повод, тоест 3 седмици след като си навра пениса там където не трябва или поне не би трябвало a.k.a. някоя курва. То е с презерватив, ама еба си все пак... И малко преди края на 2011 си бях правил изследване в което пишеше, че СПИН нямам и ми беше айляк и не исках да си развалям айляка, ама нейсе...

Та качих 1 курва да ми духа - 15 лева и понеже бях пиян, напушен (като никога много, поне 3 различни пости за 1 вечер) и чак и амфетамини бях вентилирал и явно наистина отчаян от живота след като от първа ръка се уверих, че жените целенасочено си селектират хора с 0 IQ за развлечение и че това винаги е било истина и винаги ще бъде истина, тоест истина е от известно време(щото е имало период в който реално никой за нищо не ги питал), но точно сега е тенденция и едва тепърва ще почне да избуява резултата от това да се поощрява малоумието сред мъжете (то сред жените е константа, аре .!. естествено и сред вас има интелигентни, но те са точно изключението както сред нас все още са властните 0 IQтата (тия дето са под протекцията на гадната курва която е съдбата, щото и отърва единствените които могат да и се опълчат - мъжете да се олигофрени) ама нещата се обръщат с бясни темпове и МНОГО супа ще бъде издухана... ама не обичам да пророкувам щото има 2 варианта или като предричам предначертавам (а не искам все пак да бъда поредния клиширан и въпреки това прав пророк на апокалипсиса, а втората причина е че когато наистина искам да бъда прав, както е сега в желанието си Жените да страдат от това колко прости овце са (ама то филма, е че цялото човечество ще го отнесе в това число и аз, ама то аз вече си го нося де...) (+ то и те съм сигурен, че си имат индивидуалните начини за страдание) и като цяло има шанс да бъда солидно опроверган и всички без мен да бъдат щастливи... Хммм с което изречение естествено се прецаквам УЖАСЯВАЩО защото дори и аз мога да стигна до там, че да знам, че моето индивидуално страдание си заслужава ако е щастието на всичко останало. А .!. .!. .!. това просто не се съчетава с факта че в същото време аз бих бил щастлив, ако ще и целия друг свят да е нещастен. Ама явно прекалявам и не става така. Трябва просто да се съглася с колективното щастие което в момента е щастието на жените, а аз не съм жена няма и да бъда.

И докато тая курва ми духаше без презерватив... щото аз исках така де, винаги съм искал качествена свирка без презерватив, а до момента съм правил не повече от 6 пъти секс без презерватив- първия ми път и 5 други път с доста не веща в изкуството да се борави с пенис жена. И exploreвах гащите... В тези гащи имаше... пенис. Тва е... Беше мангалски травестит... Духаше много добре, но еба си най-много СПИН има сред гейовете и наркозависимите, а до толкова до колкото 1 човек е гей и мангал има солиден шанс и да е наркозависим гей мангал... (Ако щете ми вярвайте докато писах точно последните думи имах и все още имам усмивка на лицето... защо е еби му майката не мога да го обясня).

И сега малко тотална нелепост за екстра пикантерия. Ама първо трябва да обясня някви други неща де. Смисъл следващите 3 месеца (щото след толкова време е 100% акуратния тест за СПИН, ще ми е бая филм, ама аз 3 години съм си мислел, че имам спин, така че сигурно това няма да е кой знае колко филм). Фактите сочат, че това че имаше пенис ме забавли. Беше малък и хигиеничен на допир и забележете (още от сега мога да кажа, добре че не се състоя, щото щях да бъда арабия деформиран психически, сигурно щях да имам някакъв доста груг feeding disorder) исках да му духам, но той ми поиска още Пари... Поиска ми ОЩЕ пари за да >>му духа<< на него... е wtfffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffff... Разбира се странно е, че исках да правя фелацио на друг мъж, но реших, че тъй и тъй то по абсурдно почти нямаше как да стане освен ако и не бях лапал пенис и сигурно точно щото реших, че трябва да стане, не се състоя. То така протича всичко в живота ми напоследък всяко мое реално и първично желание (лелее това как прозвуча, се DENYва DENY DENY DENY. Сега някой не особено интелигентен човек точно в тоя момент докато чете това си мисли със задоволство (а той всъщност просто е простак) Хмм: "Първичните желания на Butchera са да консумира пенис", а аз си мисля : "Хммм, първичното ми желание беше да бъда с Жена, а получих .!. идиот". Та както и да е. Стана ми интересно интересно дали мога да накарам въпросния мангалски травестит да свърши, щото определено имам увереност в способността си да боравя с пенис (моят собствен). И сега тука вече буквално ще се извратя за да кажа следващите редове, но той ме и целуваше... след като вече знаех че е мъж и беше добре, целуваше се добре... .!. искаше да му бъда постоянен клиент и повтаряше че имам як пенис... omg... ... Как ви е след като прочетохте това а? Как ви е? Та както и да е. В опита си да го изпразня аз самият се възбудих бая и свърших, след което разбрах, че е на 30 години и той си тръгна.

Аз обаче все пак имах нужда от Вагина и затова след известни перипети си намерих и няква труженичка която да не е грозна (чак красива няма да кажа) след като я питах дали е жена и тя се смя бая след като и отговорих защо я питам я качих и нея. И да жена си беше имаше вагина - това за което платих, ама тя самата се оказа немърлива и незаинтересована и не успя да ме изпразни дори и след допълнителни 15 лева (с тях 30 общо) за ебане, вече с презерватив (и свирката и преди това щото тя не искаше да ми духа без де... а моят пенис със сигурност е по-чист от нейната уста, но както и да е). Смисъл това което тя се опита да представи за ебане беше буквално отбиване на номера, поне и пенисът ми беше във вагина за първи път от около сигурно над 6 месеца което е ултра цялото женско население щото те са тези които изтърват, на мен просто ми е мъчно от факта, че съществувам, пък то това така или иначе е нормалното състояние на съвременния човек. И си тръгна без да ме изпразни, чак искаше да праща няква друга да се опитва за още 15 лева... Бахти филма, честна скаутска направо не знам кво се случва, виждал съм супер старателни и трудолюбиви курви, виждал съм любезни курви, а вече съм виждал немървлива и незаинтересована курва коятно не знам защо най-много ми заприлича на всички останали не трудещи се в занаята жени.

Сигурен съм, че тоя Петък вечер имаше къде къде по-благоприятни развития, а аз как се овътрих... Защо трябва да оставят възможности които само и единствено могат да бъдат пропуснати и като заебем всичко това. Нямали някъде по тоя свят за мен нещо различно от мангалски пениси и ако има аз от къде да знам дали аз трябва да стигна до него или то до мен и от къде на къде няма да се разминем или да не сме се разминали и изобщо кви са сички тия нелепи простотии ве МАЙКА ви дейба, арабия. ( и отново наистина трябва да отбележа, е че ако имам в действителност предвид нещо то не е нечия индивидуална майка ми така да се каже колективната световна майка е искам тая която искам да изпържа зверски и без абсолютно никаква друга причина освен тази, че мога... а в действителност... не не мога... не не не мога не... .!. на теб Марио Скуркински или както там ти се пише дебилната фамилия)